ИСКРЍЦА ж. 1. Умал. от искра; искричка. Суровите главни съскаха, изпращяваха и към надвисналата зеленина се понасяха рой искрици. К, 1967, кн. 7, 16. Секна с огнивото си. Припламнаха искрици, приятно замириса на прахан и в здрача се източиха и се надиплиха струйки тютюнев дим. Сп. Кралевски, ВО, 13. Той ме гледа внимателно. В умните му очи заиграват искрици. К, 1963, кн. 8, 4.
2. Съвсем малка частица от нещо. Тя минаваше покрай мене нехайно, унесена в грижите си, погледът ѝ пронизваше, но не ме удостояваше дори с искрица внимание. Др. Асенов, СВ, 118. Нищо не показваше, че в тоя неподвижен и вкочанен труп може да се таи още искрица от живот. Й. Йовков, ПК, 102. В езерото не проникваше и най-малката искрица светлинка. М. Марчевски, ТС, 124.