ИСКРОГАСЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Приспособление, което се поставя обикн. на ауспуха на двигатели с вътрешно горене и е предназначено да загасява искрите в отработените газове; искрозадържател, искроуловител, гърне. При теснопътните локомотиви се използува парна машина с паропрегревател и специален искрогасител към комина му за избягване опасността от горски пожари. Ст. Михайлов и др., ГМ, 194. Изпускателната тръба [на комбайна] за предпазване от пожар е снабдена с искрогасител. М. Дуковски и др., СМ, 527.