ИСКРОЗАДЪРЖА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Приспособление, което се поставя обикн. на ауспуха на двигатели с вътрешно горене и е предназначено да загасява искрите в отработените газове; искрогасител, искроуловител, гърне. ЖП властите трябва да наредят да се поставят на локомотивите, минаващи през горски места, искрозадържатели и други приспособления, предотвратяващи избухването на пожари в горите. ОФ, 1950, бр. 1817, 2.