ИСКРОУЛОВЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Приспособление, което се поставя обикн. на комин или на ауспух за улавяне и загасяване на искрите; искрогасител, искрозадържател, гърне. Искроуловител на комин. Искроуловител на мотоциклетен ауспух.
