ИСКРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. 1. Непрех. За огън, светлинен източник, електрически уред или механизъм – изпускам искри. Огънят искри. Δ Четките на ротора искрят.
2. Прен. Непрех. Излъчвам блясък като на искри; сияя, светя. Дядо и мама се засмяха. Очите на мама искряха. Тя се чувствуваше щастлива. А. Михайлов, ДШ, 18. По гърдите ѝ падаха нанизи от бисери, а на челото ѝ светеха диаманти и на пръстите ѝ искряха разноцветни камъни. Ив. Вазов, Съч. XIII, 166. Шумна, пъстра върволица минаваше край черковната врата, искряха жълтиците, обточили врата на жените. Ц. Лачева, СА, 63. Весело време беше дошло у дома... Искреше жълтата ракия в белите шишета. Ив. Венков, ХКН, 8. Слънцето бе запалило хоризонта и пламъците му искряха. П. Бобев, ЗП, 44. Снегът студено искреше под слънчевите лъчи. В. Геновска, СГ, 61. Кристалите замразен въгледвуокис не блестят така ослепително, както искри снегът на земята през ясните зимни дни. К, 1963, кн. 1, 8.
3. Прен. Прех. Рядко. Мятам, хвърлям. Пламтежът не знаеше предел, очите искряха мълнии от луда радост. Ив. Вазов, Съч. X, 111.
ИСКРЯ̀ СЕ несв., непрех. Остар. Искря (във 2 знач.). По нейните очи още се искряха сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 93. Насъде ябълки, череши и праскови – окичени с цвят, връз когото росата ся искреше като безценни камъни. Е. Мутева, РБЦ (превод), 26. Сирене мазно, а ракия, що са искри. Π. Ρ. Славейков, БП II, 114.