ИСЛЯ̀М, мн. няма, м. 1. Една от най-разпространените религии предимно в Близкия Изток, Средна Азия и Северна Африка, възникнала в началото на VII в. в Арабия върху основата на учението за единен бог – Аллах; мюсюлманство. Търновските бееве, които в неволните времена са приели исляма, все са гледали да завардят величието на своите предки, макар под чалмата и под яшмака. Ц. Гинчев, ГК, 205. Индия е създадена като светска държава, която толерира всички религии, а Пакистан – като държава на исляма. Т. Кюранов, АП, 29. Силата на исляма открай е имала корена си в неспоразуменията помежду великите сили. НБ, 1876, бр. 6, 22.
2. Прен. Остар. Народ или група, която изповядва тази религия. За тях отечеството състои собствено в религиозната общност, съзерцанието на минарето, отдето ходжата високо призовава исляма на молба към аллаха. Ив. Вазов, Съч. XVI, 51. Ей тъй се управлява днес исляма. / И вълците така се управляват, / там в планината; вълците, обаче, / сенаторски събор не притежават! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3–4, 171.
– От араб. през тур. islâm.