ИСЛЯМИЗА̀ЦИЯ ж. 1. Истор. В Османската империя – процес на налагане на исляма на завоюваното население. Всички слоеве на българското общество, а и на останалите народи под османска власт в една или друга степен били засегнати и от процеса на ислямизация. Той бил стимулиран от неравноправното положение на друговерците в османската държава, от дискриминацията спрямо тях във всички сфери на обществения живот. П. Ангелов и др., ПС [еа]. В исторически план, до завземането на албанските територии от Османската империя, основните религии са били: православие и католицизъм. След това започват процеси на ислямизация и ислямът става преобладаваща религия. В. Станков, БЕ, 154.

2. Полит. Процес на увеличаване на мюсюлманското население в определен район, държава и др. чрез имиграция. Това е добре планирана и поддържана политика, която следва конкретни цели. Първата – постоянна дестабилизация на целия Близък изток, където се намират водещите страни, добиващи нефт. Втората – огромен поток от бежанци към ЕС с тенденция да станат милиони и бавна ислямизация на Европа. Д, 2015, бр. 214 [еа]. – Защо се приспособяваме към пълзящата в Европа ислямизация, загърбвайки християнските църкви и идентичност, култура и традиции? Земя, 2019, бр. 77 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)