ИСПА̀Т м. Остар. и диал. 1. Довод, доказателство. – На – извика той, – ако не вярвате на книгата, ето испат самият куршум – забил се като у сапун в суровата круша. Ц. Гинчев, ГК, 188. А в тъмници тъмни, голи / от три годни са запрени / двама прости христиени, / че испат за тях сторили, / как че те уж уморили / Видула, сирака клета, / в тия пустите полета. Ив. Вазов, В, 24.
2. Свидетел. Ако немаш работа, стани испат; ако имаш пари, стани кефилин. Послов., СбНУ IX, 188.
– От араб. през тур. ispat.