ЍСТАМ, -аш, св., прех. Диал. Извадя, махна. Тога сборвит Момир бег войвода: / „А, невесто, млада Момирице! / Ако стигнеш десето момичка, / ке ти истам нодзе от колена, / ке ти истам ръце от рамена, / ке т’ отвъртам очи от глобои“. Нар. пес., СбБрМ, 17. истам се страд.
ЍСТАМ СЕ св., непрех. Махна се. Истай ми се от пред очиве, оти како кърв ми се гледаш. Нар. прик., СбНУ IV, 215. „Ай нека земи и той конь и истай ми се от пред очите“, йе рекол царот. Нар. прик., СбНУ VIII, 171. Истай се, истай, лудо, от мене, / мене ме майка луто колнеше / на ерген вода яз да не давам, / со ерген сбор яз да не чинам. Нар. пес., БНТв VI, 512.