ИСТАНБУ̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете, което е родено или живее в Истанбул; цариградчанче.

2. Млад истанбулец или млада истанбулка; цариградчанче.

– Друга форма: истàмбу̀лче.


Източник: Речник на българския език (онлайн)