ЍСТИННО. Остар. Нареч. от истинен; истински, наистина. Има всеки истинно образован индивид свой богат и сложен душевен мир. Ал. Балабанов, Худ., 1909, кн. 4, 22. Человек не може да бъде истинно умен и мъдър, докле не научи да владее своите страсти. А. Начев, ПЖЧ (превод), 5. По нашето мнение, истинно разумните родители са дължни по-напред от сичко да посеят в сърцето на бъдещия човек твърда воля, самостоятелен характер. Знан., 1875, бр. 6, 90. Който е истинно обикнал някого, не го забравя тъй лесно. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 103. Тряба бащите да обикнат децата си да говорят истинно: лъжата е раболепна и мерзостна на сичките человеци. И. Стоянович, ДСС (превод), 44.