ИСТИНОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който обича истината. Помежду всичките фамилии в селото Белер фамилията на Мориса ся почиташе за честна и истинолюбива. М. Балабанов, ДБ (превод), 45. Всяко дете тряба да е благопокорно, благочестиво, истинолюбиво. Пч, 1871, кн. 2, 32. Колкото за известията на новините, които идат от сръбски източници, ние ги вярваме и секи благоразумен и истинолюбив публицист тряба да ги вярва. НБ, 1876, бр. 15, 60.