ИСТИНОЛЮ̀БИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Любов към истината. За жалост, тия известия на Портата тъй са противоречиви, щото ние от почитание към мюсюлманското истинолюбие не вярваме ни едно. НБ, 1876, бр. 17, 68. Учениците ся наставляват на братолюбие, на правдолюбие, на истинолюбие. ИЗ 1877, 222–223.