ЍСТИНСКО нареч. Остар. Истински; действително, наистина. Забележително е, че у Ботева само когато се обръща към майката, лирата му взема да издава истинско нежни ноти. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 70. Отсам се живее по-тихо, по-спокойно, но затова се живее истинско херойски. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 13.