ИСТИНТА̀К, мн. -ци, м. Остар. Съдебен разпит, съдебно следствие. – Освен това, ако той [Джендаки] имаше върху си някое леке, то досега, след толкова бой, глад и истинтак, майчиното си мляко щеше да изкаже. З. Стоянов, ЗБВ III, 148. Тук са докарани мнозина затворници, българе. Днес щеле да са захванат „истинтаците“ (изпитванията им). НБ, 1876, бр. 5, 20.
– От араб. през тур. istintak. – Друга форма: истиндàк.