ИСТЍФ м. Остар. 1. Купчина подбрани и наредени едни върху други листа от тютюн. – Них ги нагнетиха долу в хамбарите, един връз друг, като сардели или като истиф. К. Шапкарев, ВБМ, 334.
2. Ферментация на тютюна. Тютюнът беше с добър истиф: изпечен, без петна. Ст. Мокрев, ПСН, 12.
– От гр. през тур. istif ‘натрупан един върху друг’.