ИСТИФЧЍЯ, мн. -ѝи, м. Остар. Работник, който нарежда бали с тютюн, за да протече ферментация на тютюна. Отначало на всеки истифчия се поверяваха по триста или четиристотин бали. С напредването на ферментацията обаче грижата около балите намаляваше и този брой се увеличаваше постепенно до две хиляди. Д. Димов, Т, 38. Истифчиите разместваха обработения тютюн: горните бали слагаха отдолу, долните – отгоре. Редяха ги на калъч. Ст. Мокрев, ПСН, 21.
– От тур. istifçi.