ИСТОРЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Принцип на диалектически подход към природните и обществените явления, които се разглеждат в процеса на тяхното възникване, изменение и развитие във връзка с конкретните исторически условия. // Свързване и обяснение на литературни, политически и др. явления в епохата, в която възникват и се развиват. За творчеството на авторите се разказва увлекателно. В някои случаи липсва достатъчно историзъм, забравя се сякаш епохата, в която живее авторът. НК, 1958, бр. 34, 2. Там [в статията] остро се критикуват ония, за които „Яворов е един и преди, и след присъединяването си към „Мисъл“, и преди, и след 1903 г.“. Аз твърдя, че в такъв възглед няма никакъв историзъм. П. Данчев, ЛФ, 1958, бр. 5, 2.