ИСТОРИОГРА̀ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до историограф и до историография. А какво е оставил Климент, трудно ни е да отгатнем. От житията на Кирил и Методий познаваме блестящата му историографска дарба. Н. Драгова, КО, 137. По-късно той [Славински] отива доброволец – военен писател в първата фаза на Отечествената война, а във втората фаза му поверяват ръководството на историографската служба при Първа българска армия. П. Славински, МСК, 116. Историографски материали.