ИСТУКА̀Н м. 1. Изваян образ на някакво божество (обикн. езическо); идол. Седеше си обикновено сам, с подвити нозе под себе си, в неподвижна и вкаменена поза, която напомняше някой истукан на Буда. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 151. Препасаната му [на Никита] през рамото шашка висеше на гърба. Той я оправяше само когато срещнеше офицер. Тогава взимаше позата на вдървен истукан с опната, пречупена към козирката ръка. Ст. Чилингиров, ХНН, 26. – Този червеникав диамант се много дири: на някакъв индийски истукан е красял челото, а етиопец го е откраднал. Н. Райнов, КЦ, 128. В старо време имали сме идоли вместо сегашни икони. Тия са истуканr бога Перуна, Госта, Дашбога и други много богове. ЦВ, 1859, бр. 433, 4.
2. Прен. Разг. Безчувствен, равнодушен или безсърдечен човек. Седи и мълчи. От този истукан нищо не можеш да разбереш.
◊ Като истукан, стоя (седя, гледам и под.). Напълно неподвижно и безчувствено (стоя, седя, гледам). Да, при репетицията със Симова можеше да се свири, но пред публиката? Всички ще чакат да засвири, но той ще стои като истукан и нито един пръст няма да мръдне. Д. Немиров, Д № 9, 144. Често пъти майорът го биеше със сабята по лицето. И Тричко стоеше мирно, като истукан, мигаше и приемаше покорно ударите, като истински войник. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 420. Тя дълго седя на камъка замислена, неподвижна, като истукан. Д. Спространов, С, 363.