ИСХЕМЍЯ ж. Мед. Състояние на намален приток на кръв към тъкан или орган на тялото, което води до временно разстройство в неговите функции или до трайното му увреждане. Причина за исхемията могат да бъдат разнообразни патологични процеси. Ст. Раданов, СМ, 368.
– От гр. ἰσχαιμία от ἴσχω ‘задържам’ + αἷμα ‘кръв’ през лат. ischaemia.