ИТАЛИА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Човек, който по произход е от Италия, жител е на Италия. – Легионът бе интересно международно сборище: немци, италианци, португалци, югославяни. Ал. Гетман, ВС, 330. – Папите са погубили Италия, – казва италианецът и отива да варди стража във Ватиканския дворец. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 67. Около 700 хиляди италианци обитават ония откъслеци от италиански земи, които останаха в пограничните области на Австрия. Пряп., 1903, бр. 8, 1. Италианците искат да имат столица, която да не отстъпва на другите столици в Европа. К. Величков, ПССъч. III, 14.
– Друга (остар. и диал.) форма: талиàнец.