ИТАЛИА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от Италия и от италианец. Огреният от слънцето, назъбен като трион италиански бряг избледняваше и се стопяваше в мъглявината на морските изпарения. П. Бобев, К, 82. Неволно сред тези места се мярна прашен италиански градец. Г. Стаматов, Разк. I, 64. Долна баня се пада в Ихтиманската окръжност, прочута по хубавия тип на жените. Чини ми се, че някой учен европеец обясняваше тая особеност със заселянето на някакви италиански колонии тъдява в средните векове... чрез кръстосването. Ив. Вазов, Съч. XV, 116–117. Ако вярваме на първия голям италиански историк на изкуството Джорджо Базари, един от по-възрастните съвременници на Джото, също натрупал значително състояние. Хр. Ковачевски, СК, 21. Трофеите възлизаха на десетина италиански пушки, патрони, пишеща машина. Сл. Трънски, Н, 206. Италианска земя. Италианска музика. Италиански език. Италиански обувки.
2. Като същ. италиански м. Италиански език. В тези магазинчета се продават книги на полски, на руски, на френски, на английски, на немски, на италиански, на чешки и словашки. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 373. Освен майчиния си език, той е владеял писмено италиански, румънски и турски. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 117. Питаш се дали би могло на друг език, освен на италиански, да се предадат вълненията. К. Величков, ПССъч. I, 318.
ИТАЛИА̀НСКИ. Обикн. с предл. пο. Нареч. от прил. италиански. Развод по италиански.