ИФТИРА̀ ж. Остар. и диал. Клевета. Той [хаджи Дячо] се изправи със своите шейсет и пет години, като един непоколебим дъб, да каже, че им се хвърля ифтира. К. Величков, ПССъч. I, 118. Мори Кано, жална Кано! / Бог да бие върли турци! / Що фърлиха зла ифтира, / зла ифтира турска беда, / оти турчин си любила. Нар. пес., СбБрМ, 109.
– От араб. през тур. iftira. – Друга форма: ифтирѝя.