ЍХА и (удължено) ѝхаа, ѝха-хà междум. 1. За израз на задоволство, възторг, радост, изненада; ихи. Всички излизаме на двете заснежени стъпалца пред къщи да посрещнем и погледаме коледарите. – Иха! Какви са украсили! – прошепнах аз на Лена. Д. Бозаков, ДС, 68–69. – Хубав ли беше балетът? – Ихаа, чудесен!
2. Подвикване при игра на хоро, ръченица; иху, ихи. Мъжете, кривнали калпаци, тропаха буйното граматиковско хоро. „Иху! Иха!“ Ехтеше тъпанът, ручеше гайдата, свиреха три медни кавала. Ст. Станчев, ПЯС, 98. Всички крака размотаха, / кръшно хорце свиха в час. / .. / – И-ха, а-ха! – вред ехти. Ц. Церковски, СбХ, 20.