ИЧКЍЯ, мн. -ѝи, ж. Простонар. Ракия. Преди да дойде от Анадола, той не беше пил българска ракия. Един негов приятел беше ходил във Филибе и като се върна пак в Анадола, разказа му за прочутата ичкия на гяурите. М. Марчевски, П, 5. – Ти по-напред ром пиеше, сега коняк. – По-тънка ичкия, Филипе. Да не ми се замъгля много главата. Й. Йовков, Събр. съч. IV, 75. Какво ще седнеш сега да го питаш – откъде това сирене, откъде тия луканки – вземай и си гледай кефа. Пък и все познати, все приятели ги доставят, понякога и без пари – в замяна на някоя по-тънка ичкия от моята изба. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 173.
– От тур. içki.