ИШЛЕМЀ, мн. -та, ср. 1. Само ед. Изработване на нещо с материали и суровини на клиента срещу заплащане за всеки отделен предмет, на парче. След 1992 г., след като пазарът у нас започна бавно да се стабилизира, в страната ни се установиха стотици малки шивашки фирми, работещи предимно на ишлеме, които даваха препитание на 10 до максимум 200 души. Мен., 2012, бр. 11 [еа]. При производство на стоки с материал на клиента (ишлеме) акциз се начислява, събира и внася от лицето, което произвежда стоката на ишлеме. ДВ, 1994, бр. 27, 5.
2. Изделията, изработени по такъв начин. Съседката на Станка, капакчийката, която подбираше ишлеметата, беше мома. Г. Караславов, ОХ II, 598.
3. Фино изработено, гравирано или избродирано украшение върху оръжие, дреха и др. Хадър беше облечен по старовремски с алени шалвари, със сърма ишлемета по крачолите, балдърите, джобовете. Ц. Гинчев, ГК, 146.
4. Като прил. неизм. Който е фино изработен, ръчно гравиран или избродиран. На пояса му се видеха два възмалки пищова, донесени от Едрене, под тях се подаваха сърма ишлеме ятаган с позлатена дребно ишлеме капия. Ц. Гинчев, ГК, 147. Хадър бей Михал бейоглу яздеше на един сив ат. Неговото седло беше старо, сърмено – от младите му години, с турски ишлеме дзингии, с червено-сърмена пюскюллия юзда. Ц. Гинчев, ГК, 146.
– Тур. işleme.