ИШЛЕМЕЛЍЯ ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. Който е с ръчно изработени украшения; бродиран, извезан или гравиран. Джевдет носеше най-хубаво седло – от сърма и злато нищо не се видеше, грееше като слънце. Зингиите му бяха турски, но малки и от чисто сребро, ишлемелии от страните – баща му ги беше донесъл от Цариград заедно със седлото. Ц. Гинчев, ГК, 147.