ИШЛЍК, мн. -ци, м. Диал. Занаятчийска работилница, най-често ковачница. – Снощи пред двайсет души пред ишлика на Петко Ковача казал, че Юрдан Юрданов е кожодер. М. Ягодов, ГП, 45. – Брей, викам му, Матея, иди на ишлика да ти наточат шашката, ти едно куче не можа да заколиш с нея, как ще сечеш душманите на царщината? В. Нешков, Н, 307. Разхвърлено като в цигански ишлик. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 96.
– От тур. işlik.