ЍШУ междум. Диал. Подвикване за пъдене на птици; иш, къш. – Ко-ко-ко-ко!скочи пак петелът на прозореца до вратата. – Ишу!замахна свенливо с ръка даскал Божин и нетърпеливият петел отскочи навън. Д. Талев, ЖС, 151.


Източник: Речник на българския език (онлайн)