ИШУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Пъдя, пропъждам някого (обикн. птици) с провикване „ишу“; къшкам, ишкам. Гълъбенце вода пие, / на езеро неначето, / сив сокол се извиваше, / да докачи гълъбенце; / а майка му ишуваше: / – Ишу, ишу, сив соколе, / не ми дърпай гълъбенце, / че е едно на майчица! Нар. пес., БНТв V, 350. ишувам се страд.