ИЩЀЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Юрид. Който се отнася до ищец. Естеството на тази работа посочва, че основанието на ищецова иск само по себе си стои далеч от добрите нрави и отрицава законната причина на договора му с ответника. Пряп., 1903, бр. 74, 4.