Й, мн. няма, ср. 1. Десетата буква от българската азбука, с която се означава съгласната й. Основните черти на Иванчевия правопис, който се установява в практиката и се задържа за доста време в употреба (до 1921 г.), са следните: а) запазват се традиционните букви й, я, ю, ь за означаване на йотуване и мекост. Л. Андрейчин, ИНЕС [еа].
2. Фон. Сонорна небна, преградна палатална съгласна. Звукът й се изговаря като и, но много кратко, напр. дий, мой.