ЙЕЗУЍТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до йезуит (в 1 знач.); езуитски. Авторът е бил 30 години йезуитски свещеник в Ирландия и сега разказва за своята църковна и възпитателна дейност като член на ордена, който напуснал не по свое желание. ЛГ, 1931, бр. 108, 8.
2. Прен. Лицемерен, двуличен; езуитски. Все още допускам, че мастилото може да избледнее и на практика нищо да не се случи, познавайки йезуитското поведение на овластените политици. Д, 2016, бр. 145 [еа]. Йезуитско притворство.
◊ Йезуитски орден. Католически орден, основан от Игнаций Лойола и негови съмишленици, главна опора на папската власт в борбата срещу ересите; езуитски орден. Инквизицията възобновява своята дейност, а през 1540 г. е основан йезуитският орден, останал до днешни дни опора на най-реакционната част от католическото духовенство. Хр. Ковачевски, СК, 39. Йезуитски прах. Остар. Хинин; езуитски (графски, кардиналски) прах. В миналото хининът е бил известен като „йезуитски прах“. Зл. Костадинова и др., РУХ, 163.
ЙЕЗУЍТСКИ. Нареч. от прил. йезуитски; езуитски. А директорът се върти като калайджия в коженото си кресло, усмихва се йезуитски и все разправя, че сконтовият комитет не се е събирал още на заседание. Св. Минков, РТК, 119.