ЙЕРЀЙ, -ѐят, ѐя, мн. -ѐи, м. Църк. В православието – свещеник. Според постановленията на Трулския събор (692 г.) кандидатът за свещеник трябва да е навършил 25 години, за да бъде произведен в най-нисшия църковен чин – дякон, а след пет години, при навършване на 30-годишна възраст, може да бъде ръкоположен за йерей. Пл. Митев и др., СВ [еа]. – Владиката е владика, а ти си поп Енчо – казва хаджи Генчо и подкривя се на нещастния йерей. Л. Каравелов, Събр. съч. І, 1984 [еа]. Самото идване на българските йереи и пренасянето на книгите са свързани от руския летописец именно с официалното покръстване на Русия при княз Владимир. Ем. Михайлов, РБРС, 144.
– Γρ. ἱερεύς.