ЙЕРЕМЍЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Йеремиев плач. Книж. Ирон. Фалшива, лицемерна тревога за оплакване на нещо, за съдбата на някого. Вслушайте се в повтарящите се викове на тази импресия на смъртно ранен поет, в този йеремиев плач пред развалините на живота му. Т. Жечев, МО, 132.

– Друга форма: еремѝев.


Източник: Речник на българския език (онлайн)