ЙЕРОМОНА̀Х, мн. -си, м. Църк. 1. Свещенически, йерейски сан на монах. Тук [в манастира] се подвизават йеромонасите Рафаил и Данаил, прочути книгописци. Б. Ангелов, ЛС, 138. Около 1817 г. остава вдовец и се замонашва. През 1819 г. e въведен в сан йеромонах. ЖД, 2016, бр. 3, 15. Там е живял маститият и образован деятел йеромонах Неофит Рилец. Ив. Вазов, Съч. XV, 29.
2. Монах с такъв сан. Историята си Паисий писал две години. Когато я писал, бил йеромонах и проигумен на Хилендарския манастир. Б. Пенев, НБВ, 48.
– От гр. ἱερομόναχος.