ЙÒКУШ м. Диал. Стръмнина, нанадолнище; урва. Събрал бил десетина момци от махалата и скришом ги обучавал на стрелба с пищови в йокуша над Искъра, гдето шумът на прииждащите води заглушавал гърмежите. А. Христофоров, А, 279.
– Тур. yokuş.
