ЙÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до йон. Металите лесно отдават слабо свързаните си електрони на външната среда и минават от метално в йонно състояние. Св. Райчева, К, 11. Йонно свързване. То се постига, когато атомът на някой електронноположителен елемент, каквито са металите, дойде в съприкосновение с атом на електроотрицателен елемент, каквито са неметалите. Н. Николов, М, 30. След известно време по измерване на активността на различните части на натореното растение може да се установи степента на смесване и проникване на даден тор в почвата и йонният му обмен с корените на растението. ВН, 1960, бр. 2907, 4. Йонна проводимост. Йонен облак. Йонно равновесие. Йонни прибори. Йонна теория. Йонна концентрация.
◊ Йонна кристална решетка. Спец. Кристална решетка с градивни елементи – йони. Кристалните решетки биват: атомни, йонни и молекулни според това дали във възлите на решетките се намират атоми, йони или молекули. Физ. IX кл, 1958, 61. В кристалите от натриев хлорид извънредно голям брой натриеви и хлорни йони са подредени правилно в пространството и образуват йонна кристална решетка, която има форма на куб. М. Кожухаров и др., АХ, 13.