ЙОНИЗЍРАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от йонизирам като прил. Хим. Физ. Който предизвиква йонизиране. Съвременната портативна сауна по нищо не напомня древните си прадеди. Последните модели са снабдени и с йонизиращо устройство. Установено е, че йонизацията на въздуха вътре в сауната позволява нейният класически ефект да се постигне и при по-ниска температура. Отеч., 1977, кн. 11, 45. Клетката е основна градивна единица на всички живи организми. Поради това много естествено е първите изменения, които се причиняват от йонизиращите лъчения, да се търсят в клетката. Вл. Андреев, АЕ, 19. Необходимо е да се разреши въпросът кои са най-успешните мерки за защита на човека от влиянието на йонизиращата радиация, която с издигането на човека в Космоса непрестанно ще се засилва. ВН, 1959, бр. 2548, 4. Йонизираща способност. Йонизиращо действие.