ЙОТУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Езикозн. Поставям йот пред гласен звук в началото на думата или между гласни; йотирам. йотувам се страд. Когато начално е е ударено, тогава се йотува – йесен. СбНУ ХХХVIII [еа].