КАБАДАЍСКИ, -а, -о, мн, -и, прил. Остар. и диал. Който е свойствен, характерен на кабадаия. Барем ми са е, мамо, знаело / кога съм ерген, мамо, походил, / ергенски дреи поносил, / ергенски, кабадаиски. Нар. пес., СбВСт, 216.
— Друга форма: кабадаѝйски.