КАБАДАЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. и диал. 1. Който обича да се облича хубаво, да се гизди; гиздав, напет. Кабадаии с празни пунгии. Н. Геров, РБЯ П, 95. Кабадаия човек.
2. Като същ. кабадаѝя, -ѝята, мн. кабадаѝе и -ѝи, м. а) Човек, който обича да се облича хубаво, да се гизди; гиздавец. „Той ходел (пише Попконстантинов) от село в село, от град на град да гостува, да яде и пие със своите кабадаии, да събира царската вергия, да наказва с бой и затвор злодейците...“ Н. Хайтов, П, 135. На бял кон Сетел бей, едроглав, със смолеста брада. С него бяха най-доверените му кабадаии, .., накичени с оръжия. П. Япов, ГД, 13. б) Еничарски старейшина. Заръча Дельо, поръча / даръдерскинем аяне, / аяне, кабадаие: / — Две лели имам в селото, / да ми ги не потурчите. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 36.
— От тур. kabadayi ‘юначен, самохвалко, побойник‘. — Други форми: кабада̀й, кабадѝя.