КАБАКЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. 1. По време на османското владичество — селянин християнин, който събирал данък; бирник. Скъпите лихви (..), както и безредността и кражбите от страната на чиновниците (захвани от пашата и до кабакчията), ни изясняват защо Турция е принудена да търси секи ден нови заеми. С, 1872, бр. 42, 335. Отговаря свети Петър: / — Назад, назад, ти стар баща, / ти не бива в рай да идеш, / че си стоял кабакчия, / на богати недорязвал, / на сирмаси си надрязвал. Нар. пес., СбВСт, 49.
2. Човек, който сади и продава тикви; тиквар (Ст. Младенов, БТР).
— От тур. kabakci.