КАБА̀ЛА ж. Книж. 1. Тайно учение у евреите, възникнало през II в., в основата на което стои мистично тълкуване на числа и букви.
2. Прен. Нещо тайнствено, загадъчно, мистично.
— От евр. през нем. Kabbala или рус. каб(б)ала.
