КАБАРЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е свързан с кабаре. Майка ѝ, бивша кабаретна артистка, .., не отстъпва по красота и грация на дъщеря си. С. Таджер, ПНМ, 37. Най-сетне шампанско — тоя тържествен вдъхновител за банкетни речи и за кабаретни подвизи, скрит в черни бутилки с шапчици от златен станиол. Св. Минков, ДА, 11. Идеята .. за паднала жена се изчерпваше с представата му за кабаретни актриси и момичета, които спират мъжете по улиците на големите градове. Д. Димов, Т, 155-156.
2. Който е характерен за кабаре. Артистът изпя няколко парижки кабаретни песенчици, които отдавна бяха прошумели и бяха забранени. Д. Спространов, С, 288. ● Обр. На платното невиждана гледка: / Виена — великия град — / с кабаретния смях на кокетка, / с безумния свой маскарад. Хр. Смирненски, Съч. II, 198.