КАБЗАЛЍЙКА ж. Диал. Обикн. ловна пушка, зареждана от свободния край на цевта, чийто заряд се възпламенява с капсула, с кабза; евзалийка, тъпкачка. Хукнах в къщи, грабнах кабзалийката. .. То пушка ли беше — изоставена, ръждива, не беше гърмяно с нея от години!... П. Велков, СН, 345. Момчето .. продължаваше да вика възбудено и да се кара на стареца, че не иска да донесе на кантона старата си кабзалийка. Ем. Станев, ПЕГ, 62.