КА̀БЪР м. Къс гвоздей с широка главичка, който се използва за прикрепяне на нещо (обикн. на хартия) или за обковка на обувки, пастирски чанти, тапицерия и др. По изгладените блокове подхлъзването, особено с неподковани или с изтъркани кабъри обуща, е много лесно. П. Делирадев, В, 87. Той припълзя безшумно по пътечката .. — никъде не личеха следи от войнишки ботуши, кабъри или налчета. П. Вежинов, ЗЧР, 102. Необходими [са следните] уреди и материали: вертикална дъска на поставка, хартия и кабъри за прикрепяне. Физ. IХ кл, 1965, 123. Тапицерски кабър.
— Други форми: га̀бър, ка̀бар.