КABА̀КOB, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дървото кавак. Що гурговаш йутрино рано, / летно пиленце, / .. / Та разбаждаш, брей вакло пиле, / два луди-млади, / тук си нема дърво каваково. СбНУ XXXIX, 108. Кавакова кора. Кавакова шума.
2. Който се състои от каваци. Кавакова горичка.
3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на дървото кавак. Кавакова дъска. Каваково буре. Каваково вретено.