КАВАЛДЖЍЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кавалджия; малък или млад кавалджия. Заспала я мома / йъв долна градинка / под златна ябълка. / Де а сгледа момче, / момче кавалджийче. СбНУ XLVII, 128.
